Едно

...още един безумен ден на работа е пред своя завършек. Човек винаги може да разпознае края на един работен ден. В минутите преди 18:00 часа всеки се оглежда нервно, симулира работа, подрежда удивително бавно и в същото време без никакъв умисъл вещите на работното си място. Какво правех аз ли? Аз го гледах. Това е, което правех в осемчасовата смяна. В редките моменти, когато работата беше по-малко, той също ме гледаше. Но аз имах нужда от повече внимание. Затова и нямах търпение да приключи работния ден. Да усетя топлината на дланта му върху себе си, водейки ме към стълбището, после към изхода, бариерата, спирката, рейса...

Именно в рейса, и четирдесет-минутното пътуване, той намираше време за мен. Очите му ме изпиваха от горе до долу, а върховете на пръстите на лявата му ръка преминаваха нежно по изразените ми черти, докато ме прикрепяше нежно, и в същото време уверено с дясната. Аз бях изпълнила неговото съзнание. Това бяха минутите, в които аз бях изцяло негова, а той - изцяло мой. Това бяха минутите, в които той гледаше мен, а аз...